Открийте приликата между феновете /спортните/ и членовете на СФСМВР

* Ал. Владов с незначителни съкращения

Когато влязох за първи път, не познавах никого, но имах чувството, че всички ме познават.
В този дом винаги се пее… Пее се ясно и с ГОРДОСТ!
В този дом… НЯМА МЯСТО ЗА БЕЗДУШНИЦИ!
Никой не ходи там, защото е модерно или защото там ходят приятели…
В този дом изживях страхотни моменти… Винаги съм влизал с ентусиазъм и винаги излизам изпълнен с огромна радост или страшна тъга…
Винаги се приближавам към него с бодра крачка, горд и изпълнен с радост, че ще вляза…
Но има хора, които мислят, че мачът се гледа по-добре по телевизията…?!?!
НЕ РАЗБИРАМ ТЕЗИ ХОРА!?!
Предпочитам да се порадвам няколко секунди, след като са вкарали в другата, далечната врата…
Отколкото да гледам по телевизията 7 повторения от различни ъгли…
Предпочитам да съм в тълпата и да питам: „Кой вкара? Кой вкара?“
Предпочитам да гледам мача на откъси, защото пред мен се развява огромно знаме, знаме на това, в което вярвам!
Нищо не може да ме разубеди!
ТОВА Е МОЯТ ДОМ!
Ще продължавам да ставам рано и да се прибирам късно вечер, а дори и на следващия ден…
Ще продължавам да ходя там и в пек, дъжд и студ… Ще продължавам да стискам шала на врата зимата и да си мокря главата лятото…
Те са онези, които в нейна защита са дали най-ценното, без да искат нищо в замяна…
ТЕ СА ГОСПОДАРИТЕ НА ТОЗИ ДОМ!

СФСМВР – синдикат на пионери

* Отговор на публикацията със заглавие „Синдикат на пенсионерите“

Публикацията на Валентин Стоев от  25.06.2012г.  /линкът е тук/ е написана по един обиден  за СФСМВР начин, затова искаме да кажем няколко неща на господин Стоев:

1. СФСМВР не е организация, която  „отново се сети” да се „разшава”,  a представи резултати от социологическо проучване, в което участваха 585 служители в МВР. За разлика от  твърденията, представени от Вас, господин Стоев, които не са подкрепени с факти, а аргументацията е била игнорирана, СФСМВР представи не само факти, но и резултати от първото по рода си  обективно изследване, в което са участвали редови служители в системата.

2. В проучването не се споменава за „сигурност”  в кариерното израстване и желание на служителите в МВР за гарантиране на кариерното развитие, както Вие отново  неоснователно твърдите. Бяха представени количествени резултати, доказващи наличието на нелeгитимни фактори за развитие на кариерата, а именно – връзки на високо ниво и близките отношения с началниците. В допълнение искаме да Ви информираме, че СФСМВР не оспорва резултати от социологически изледвания по тази тема, правени по тези проблеми от други организации / ако има такива/. Ако и в тях се доказва наличието на  субективни фактори за кариерно развитие, то искаме да знаете, че притеснението ни е още по-голямо, защото тази ситуация явно се дължи на последователна политика на национално ниво за неглежиране на експертите и  в такъв случай ние, служителите в МВР,  не сме изключение, а част от правилото. Това обаче, не означава, че трябва да се успокояваме от факта, че кадърните и способни хора остават на най-ниските нива в йерархията, а напротив – трябва да се притесняваме, защото кадровата криза и лавина от некомпетентни ръководители ще се случи във всички сектори, а не само в МВР.

3. В отговор на Вашия въпрос: „Само униформите и онова на коланите ли карат властта (а и населението) да се отнасят с особена сериозност към заплатите, кубинките и кариерното израстване на полицаите?”, искаме да Ви кажем НЕ! Това, което кара гражданите на България да се отнасят с уважение към служителите в сектор „Сигурност” са техните компетентност, адекватни реакции и добра екипировка. И да, става въпрос за пари, но ако Вие, можете да осигурите компетентни и добре екипирани и оборудвани служители в МВР, без финансови ресурси  – то ние от СФСМВР искаме партньорство с Вас и ще се възползваме от Вашето предложение.

4. На следващия си въпрос: „Специални хора ли са полицаите и техните сърдити от време на време синдикати?” получавате отговор – ДА! Полицаите са специални хора, както и всеки един гражданин на страната и съгласно Конституцията те, както всеки един са равноправни граждани на Република България с няколко разлики, които са съществени:

а. Служителите в МВР нямат право на втора работа и трябва да изържат семействата си с тези доходи.

b. Хората, на които Вие откровено се подигравате във Вашето писание са тези, от които зависи безопасността и сигурността на всеки един от нас и на нашите деца и тези хора работят на смени, работят на празници и когато Вие си почивате с Вашето семейство, те се грижат за Вас.

c. Привилегията, за която Вие говорите е компенсация за това, че са отнети права дадени съгласно Конституцията на България на всеки един от нас.

 

В допълнение, ако смятате, че представянето на резултати от социологическо проучване и множеството си неуспешни опити да представим това на ръководството на МВР, ни прави сърдити – добре, имате право да мислите каквото си искате, както и ние. Официалната позиция на СФСМВР е, че сме последователни и се опитваме, отново безуспешно, да проведем социален диалог, който не по наше желание, бе изроден в два монолога.

 

Във Вашата публикация, много пъти споменахте за това, което носят полицаите на колана си и искаме да Ви кажем, че те носят много неща – носят радиостанции, белезници, палки, пистолети, Teaser-и, фенерчета и т.н. и не знаем какво точно имате предвид, но не желаем и да правим догатки.

 

Вместо заключение:

 

Господин Стоев, явно темата МВР Ви е интересна, но  от това, което сте написал става ясно, че не сте запознат с проблемите на служителите, както и с резултатите от  нашето социологическо проучване и именно за това Ви предлагаме нашата помощ. Информираме Ви, че ако проявите желание, сме готови да Ви окажем съдействие с надеждата, че в следващата Ви публикация ще се запознаем със задълбочен и детайлен анализ на ситуацията, който бихме оценили.

Споделено със СФСМВР

„……сега пътувам из цяла Eвропа /като шофьор на камион /, не Ви правя комплименти , но  разберете полицаите като чуят за синдиката на българските полицаи / СФСМВР /, отдават чест, въпреки стремежа на нашия министър да останем изолирани от света…“

Г. Димитров – бивш полицай, бивш председател на СД на СФСМВР по душа, настоящ симпатизант на СФСМВР и пенсионер.

 

Цветанов, кога ще спрем да си говорим през медиите?

На 12 юни 2012 година, СФСМВР представи резултатите от първото независимо изследване в България, целящо да се проучи мотивацията на българския полицай по отношение кариерно развитие, здравословно състояние, екипировка и оборудване, нерегламентиран натиск и извънреден труд и отпуски.

В обичайния си стил на пренебрежение и арогантност, министър Цветанов, не пропусна да спомене, че не е наясно с това по каква методика е направено социологическото проучване на СФСМВР .

Няколко месеца преди пресконференцията, представителите на Министерството бяха информирани за нашите намерения и нашата методика, като тогава се опитаха да ни спрат, казвайки, че не сме регистрирани като администратор на лични данни. Не искаме да коментираме некомпетентността на нашите управници, относно случаите, в които се налага такава регистрация, но можем да ги уверим, че и в това отношение сме перфектни и много преди да ни я поискат ние я имахме.

След като, не успяха да ни преборят на етап „проучване“, се опитаха да ни оборят през медиите на етап „представяне на резултатите“. Подобна постъпка е жалка и показва  за пореден път нежеланието на висшето ръководство, което взема решения и от което зависи нашия живот, да разговаря с нас и да чуе нашето мнение.

Още в края на 2011,  МВР бяха информирани за методиката, по която ще бъде направено нашето проучване. На 12 юни 2012г., те получиха копие от  него, в което е описана методиката, а именно:

„Извадката е квотна и отразява изцяло структурата на полицията по сектори (т.е. делът на секторите в извадката съвпада с този в полицията като цяло)“

Това обаче, не беше достатъчно на нашият Министър. Трябваше да се появи в медиите и да уточни, че „не знае по каква методика и как е правено изследването.“ В допълнение, за да омаловажи и неглижира мнението на всички участвали в проучването той каза, че  „в условията на криза всички изследвания, в която и да е област, биха дали подобен резултат.“ 

Министър Цветанов, ние искаме да Ви зададем само три въпроса:

1. Кога ще спрем да си говорим през медиите?

2. До кога ще неглижирате синдикат, който представлява повече от 7 000 от вашите служители?

3. Кога ще кажете на всичките 585 човека, участвали в изследването, че тяхното мнение е незначително и  няма значение за Вас?

Цветанов, до кога ще си говорим през медиите? Борисов, кога ще намериш време за истинските си бивши колеги?

Цветанов се среща със сръбски актьори, а Борисов открива международни конференции и никой от тях не намира време за среща с българските полицаи

Като един редови служител в МВР, основният източник на информация, който използвам са информационните сайтове и сайта на Министерството.

Изненадата ми беше голяма, когато само за дата 15 май 2012година видях, как моят Министър предпочита да се среща със сръбски актьори и да си говори по телефона със сръбски режисьори, но не и с представители на моята Федерация. Моят Министър не иска да чуе моето мнение, но е силно зависим от мнението на хора, които нямат нищо общо с неговия ресор и отговорности.

Впечатлих се още повече, когато видях Министър – председателя, на откриване на международна конференция на  33-ма началници на столични полиции и когато прочетох, че „ Бойко Борисов поздрави участниците във форума и изрази задоволство от срещата с бивши колеги. “Много съм щастлив, че съм сред вас. Вие, началниците на столичните полиции, сте стожерите и най-важните в изпълнението на полицейските задачи”… и ми стана болно и тъжно и ми загорча от лицемерието и безразличието, което моите управници демонстрират към мен, моите колеги и моята Федерация.

Уважаеми Господин Премиер, от началото на месец февруари 2012г., моята Федерация с моето знание и по мое желание, Ви изпраща всеки ден писмо, в което моли да се срещнете с бившите си колеги. Истинските Ви бивши колеги, тези, които сме в България. Вие неглижирате, игнорирате и не показвате воля да се срещнете с нас, но на международен форум ги поздравявате и се чувствате доволен.

Господин Борисов, защо не искате да се срещнете с нас? Срам ви е нас и от положението, в което се намираме? Притеснявате се от политическата отговорност, която трябва да поемете, а не се осмелявате да вземете решение за това? Срамувате се от управленските си решения и затова които маргинализираха мен и моите колеги? Не сте убеден в качествата на Вашия Министър на вътрешните работи и затова затваряте очи, преструвайки се, че няма проблем?

Господин Министър – председател, срамно е и е жалко, и е обидно не само за мен, но и за всички мои колеги, които работят в МВР, защото все още вярват в доблестта, справедливостта и коректността.

Господин Борисов, моля Ви, покажете, че имате тези качества и спрете да лицемерничите. Моля Ви, намерете достатъчно смелост и се срещнете с нас.

 

Уважаеми Господин Министър на Вътрешните работи, можете ли да ми обясните, защо един сръбски актьор е по-важен от нас? С какво този, който изкарва пари, пресъздавайки една измислица е по-ценен от тези, които всеки ден се борят Вие, Вашите деца и Нашия Премиер да живеете по-спокойно и сигурно?

Защо се срещата с нас, само когато трябва да „дърпате уши” и никога, когато трябва да се държите мъжки и да вземате отговорни решения за бъдещето на нашата страна и нашите семейства?

Защо ни възприемате като врагове и не разбирате, че се борим за едно и също нещо – отстояваме правото си да живеем добре, семействата ни да са спокойни, а децата  ни да се усмихват. Господин Цветанов, не разбирате ли, че аз, моята Федерация и Вие, нямаме разногласия? Какво трябва да направя, за да Ви убедя? Какво трябва да извърша, за да започнете да ме слушате? Господин Министър, защо не искате да се срещнете и да говорите с мен и моята Федерация? Срамувате ли се от мен? Страхувате ли се от мен? Или просто изпълнявате заповед на висшестоящ?

Господин Премиер и Господин Министър на вътрешните работи, трябва ли да изляза на улицата с мои колеги, за да започнем да си говорим?

 


 

За „мишките“ и за „лъвовете“

Александър Владов

След всичко, което четох, не само не се разубедих, да  остана член на СФСМВР, а дори напротив – реших,че ще се боря с двойни сили за това за което се бори Федерацията, защото знам, че това ще е правилно.

С тези редове, които пиша искам да изкажа благодарностите си към СФСМВР и към колегите от моята смяна. Защо ли? Ами, защото в СФСМВР ни посрещнаха с отворени обятия, дадоха ни да разберем, че там всички сме равни и че всеки който иска да се бори, ще бъде насърчаван, а не спиран, и както каза Радка Павлова „пуснат в боя“. Това се случи на срещата ни с комисар Николов-бях на нея като представител на СФСМВР, а още нямах членска карта.

Да благодаря за посрещането и приемането ни в 73-то дружество на Илия Кузманов, Благой Ванкин и Радмил Георгиев.

Враговете биха казали-как няма да ви посрещнат,като се махате от „Огнеборец и отивате там“.

„Не!“, бих им отговорил аз, защото си личи по поведението на хората. Достатъчно е да ги погледнеш и да разбереш, че те знаят какво вършат.

Защо искам да благодаря на смяната си, ли? Защото ние сме 13 човека, а действаме като един -така и взехме решение и преминахме всичките в редиците на СФСМВР. Да, цялата смяна! Едва ли има друга пожарникарска смяна, в която всички да са членове на СФСМВР в цяла БГ/а може би и полицейска/.

Нарекоха ни предатели, но защо? Точно хората от моята смяна ходихме на всички стачки /тогава като представители на „Огнеборец“/, точно ние там скачахме най-много, но..нищо. Когато направихме дружество в моята работа, председател стана офицера на нашата смяна. След една година нямаше никаква свършена работа от него и ние направихме второ дружество. Председател, бе човек от друга смяна, но аз и моите колеги отидохме там и офицера ни остана сам. То бе сръдни, занятия, рязане на пожарогасене, какво ли не, но никой от нас не се изплаши. След серия от скандали и  несвършена работа, решихме да вземем нещата в свои ръце-първо бях предложен да бъда в една комисия по проверки /без значение за какво/. В последния момент не станах, защото председателят на Огнеборец /добре познаващ ме/, предложи свои хора /макар, че един от тях не искаше/. Те бяха избрани и той продължи да контролира нещата.Тогава решихме да напуснем „Огнеборец“ -най-лесно бе да не бъдем от никой /както  сториха много колеги/, но ние искахме да се борим и затова след дълго разузнаване на синдикатите /то има ли други/решихме: СФСМВР е нашият избор!

Да видяхме,че и тук са свалени двама от предишните председатели, но точно това ни зарадва /всяко стадо да гони мършите си/. И така без разногласия дойдохме в голямото семеиство на СФСМВР. Последиците: шок и ужас в г-н Еленков, звънене на офицера ни да пита-защо и кои сме ние? След това звънене на колегата Веселин Павлов /познавате го всички,активен е във форума/ да го пита как така сме го предали? Каза дори, че ще идва да ни иска обяснение-ама на нас не ни пука, а той се скри не дойде, дори ми трият публикациите в Пожарникарския форум. Е, стига съм ви досаждал. Казвам „чао“ на Мишките и благодаря на ЛЪВОВЕТЕ от 02 смяна на Летище София.

А за СФСМВР-не ви се натягам с тези думи по-горе – тук сме, за да си помогнем взаимно. Получат ли се случаи като този с Галентинчо или видим, че СФСМВР не работи за общата кауза, приключваме и с Вас-НО ЗНАМ ЧЕ ТОВА НЯМА КАК ДА СЕ СЛУЧИ!