*НЕУДОБНАТА ИСТИНА ЗА НЕВИДИМИТЕ ХОРА В МВР – МИНИСТЕРСТВОТО, НА КОЕТО НЕ МУ ПУКА ЗА ХОРАТА

* Публикация продължение на „Неудобната истина”, показваща данните да гражданско насилие над полицаи

По данни на МВР пред последните 5 години 449 служители в МВР са били жертва на гражданско насилие, като само по 292 случая са образувани досъдебни производства.

МВР, официално информира СФСМВР, че може да предостави справка единствено за броя на образуваните досъдебни производства, но не може да предостави  информация  какво се случва с тях и какви са решенията спрямо гражданите, извършили посегателство срещу служителите на МВР по време на изпълнение на служебните им задължения.

СФСМВР намира това за недопустимо, тъй като МВР има интегрирана деловодна система, която позволява да бъде направена справка за всички досъдебни производства, а също така и да бъде получена информация за това с какво мнение производствата са изпратени на съответната прокуратура.

Основната причина МВР официално да отговори, че не разполага с информация по производствата,  е че МВР не се интересува какво се случва с хората, които са пострадали, докато са изпълнявали своя дълг и са осигурявали нашата сигурност.

Подобна липса на заинтересованост и грижа за хората води до извода, че за МВР това са невидими и безполезни хора, оставени да се оправят сами. И докато министър Цветанов говори за стандарт „абсолютна необходимост” по отношение на полицейското насилие, не споменава нищо за стандарт „необходима неприкосновеност”, който да гарантира  неприкосновеността на служителите в МВР по отношение на гражданското насилие.

От друга страна, с промените в НПК от 2010г. в чл.212, ал.3 – беше дадено право на всички служители с полицейски правомощия да участват в разследването на престъпления и придобиха статут на разследващи органи. Респективно всяка подадена жалба срещу служител на МВР, която се оказва, че е неоснователна и не отговаря на обективната истина и цели злепоставяне или набеждаване на съответен служител на МВР, следва да бъде преследвана като престъпление от общ характер по реда на чл.286 от НК. Това се явява задължение на съответните професионални ръководители в МВР, което те до момента отказват да изпълнят, въпреки, че са задължени по смисъла на закона. Остава въпроса: дали в МВР по този начин не се прикриват престъпления извършени срещу служители на министерството?

Политическото и висшето професионално ръководство на силовото министерство за пореден път показва, че за него служителите са маловажни и незначителни и че единственото, за което се грижи и към което се стреми е те да се подчиняват и да изпълняват. Когато същите тези служители са злепоставяни, наклеветявани, заплашвани, нападани, пребивани или дори убивани от гражданите, министерството много удобно затваря очи, забравя за тях и те спират да съществуват.

Те се превръщат в невидимите хора, стоящи зад неудобната истина. Неудобната истина, която трябва да бъде прикрита от МВР.

 

 

*Данни предоставени от МВР

Година Брой пострадали От тях средни телесни повреди От тях убити Брой досъдебни производства % досъдебни производства
2007 84 10 0 14 17%
2008 98 20 0 67 68%
2009 56 7 1 41 73%
2010 84 15 2 77 92%
2011 127 25 0 93 73%
ОБЩО 449 77 3 292 65%

 

Защо се гордея, че съм част от СФСМВР?

Преди около година се срещнах с едни хора, които бяха по-скоро като литературни типажи от роман на Джеймс Клавел, отколкото представители на родното ни МВР.

Видях едни хора, които обединени и заедно се бореха с най-тежката и най-ръждясалата машина в България – клеясалото МВР.

Докоснах се до хора, които макар, че бяха ощетявани, тъпкани и им беше оказван натиск да влязат в калъпа, отказваха и отстояваха правото си да бъдат хора и да бъдат личности в обезличаващата система на МВР.

Тези хора не знаят колко уникални са и нямат представа как едни други хора в България и Европа им се възхищават.

Не намират време да се поздравят и да си благодарят, защото макар решили поредния проблем има още стотици, които чакат тях и едни други стотици безправни служители в МВР, които разчитат на тях.

Това са борците, които много често по време на празници  оставят семействата си сами, а те са заедно, решавайки поредния конфликт или  опитвайки се да преборят за пореден път някоя дискриминираща заповед или друга глупост, произведена от МВР.

Те не се оплакват,  защото знаят колко важна е тяхната роля и знаят, че това е техен избор, но и техен дълг.  Те създадоха СФСМВР и знаят, че не е достатъчно да си създател, а трябва да отглеждаш, възпитаваш и развиваш създаденото.

Тези хора се грижат един за друг и няма нищо по-нормално от това, защото когато на системата не и пука за хората, единственото спасение е в хората, които са до теб в битките ти и които са не само съмишленици, но и  бойни другари.

Тези хора са пример за подражание, сбъдната мечта, водачи на революция и всеки сам по себе си е едновременно и  Дон Кихот и Санчо Панса.

Те са Дон Кихот-и, защото подобно на него за тях е най-важно да съхранят своята нравственост, свободната си душа и аристократизъм, а най-страшното е незачитането на човешката личност.  Изтъкани са от идеали, които искат да претворят в дела, искат да оставят след себе си следа и се опитват да направят света по-добър, по-съвършен и по-справедлив.

Те са и Санчо-вци, защото са земни, обикновени хора със семейства и деца,  житейски проблеми и здраво стъпили на земята.

… и е прав  Дон Кихот, когато казва, че  „не е важно с кого си расъл, а с кого си пасъл”, а аз се гордея, че тук и сега съм част от СФСМВР, защото това не е само Синдикална федерация на служителите в МВР, но и  Семейството на  Фантастичните Свръх-хора, Мечтаещи Всичко да е Различно.