Защо са необходими стратегия за реформи в МВР, повишаване качеството на услугата „сигурност“ и съвет за тристранен диалог?

Проблемите на сигурността в ЕС стават все по-големи, както и необходимостта ползвателите на услугата „сигурност“, да участват активно в изработването на нейните параметри.

В повечето случаи, когато се говори за сигурност се има предвид международна и национална сигурност, защита на личните данните,  финансова и икономическа стабилност. Към момента на национално и европейско ниво, липсва дебат за сигурността, като услуга за гражданите, липсва ясна дефиниция на компонентите и секторите, които се включват в нея, но най-вече – липсва дебат за това по какъв начин гражданите на Република България и ЕС виждат своята роля в подобряването на сигурността – личната, националната, социално-икономическата, политическата и професионалната сигурност.

Голяма част от дебатите, касаещи сигурността са по теми, изискващи специфична експертиза и именно затова се провеждат в тесен кръг,  а хората към които е насочена услугата „сигурност“ не участват в процеса на вземане на решения. Липсата на гражданско участие в изготвянето на стратегически документи е основната причина за неудовлетвореността от услугата „сигурност“ и увеличаващото се усещане за нарушени лична сигурност и безопасност.  Това нарастващо безпокойство оказва пряко влияние върху доверието в институциите и е причина за съпротиви срещу всички опити за реформи, които в голямата си част са основателни – реформите са парцелирани, осъществени от политици, без допитване до гражданите и служителите в сектор „сигурност“, намеренията и необходимостта от реформи не са обяснени на гражданите, а когато се предприемат действия за тяхното информиране, говоренето е или експертно или политическо и обикновеният човек не може да види себе си и ефекта от една или друга промяна във собствения си живот. Именно затова е необходим нов подход по отношение на сектор „сигурност“ и то в частта, която оказва пряко влияние върху гражданите на Република България.

Основната потребност и визия за развитие на служителите в МВР, представители на НПО и политическо и професионално ръководство, които бяха идентифицирани в процеса на реализиране на проект „Професионалният стрес: най-голямото предизвикателство за достойните условия на труд“, са че е необходимо реформа в МВР, но тя трябва да включва гражданите и служителите в МВР, а не да следва утвърдения подход на императивно налагане на политики и управленски решения.

Друг основен резултат от реализирания проект е, че към настоящия момент, няма ясна дефиниция за обхвата на услугата „Сигурност“, обособяване на основните и компоненти и механизъм за взаимодействие между институциите, които са отговорни за качеството на тази услуга. Общото разбиране за „сигурност“ се отнася за предпазване от външна агресия и поддържане на обществен ред вътре в страната, поради което нейното гарантиране обикновено се отъждествява с част от функциите на държавата. С други думи, създаването и запазването на сигурност може да се определи като типично обществено благо, т.е. услуга, която се ползва от всички и за нея са характерни неизключваемост от и отсъствие на конкуренция в потреблението, поради което реализацията й се финансира с част от данъците на населението (бюджет на МВР и Министерство на отбраната). Наред с това за нея са характерни всички негативи на непазарния сектор – невъзможност за точно измерване на получено и заплатено, отсъствие на конкуренция, оттам на сравнимост и възможност за избор, и по презумпция ниска ефективност.

В същото време в „Стратегията за национална сигурност“ на Република България се говори за „адаптиране към променящата се среда за сигурност“, което „налага ново степенуване на приоритетите в политиката за сигурност, включване на цялостния институционален потенциал на обществото, прилагане на нови форми на взаимодействие между държавата, бизнеса и неправителствения сектор, каквото е публично-частното партньорство.“ Разширяването на социалния обхват на политиката за сигурност поставя нови предизвикателства пред институционалната координация по вертикала и хоризонтала на йерархичните връзки за управление. Планираното обединяване на ресурси в сектор сигурност и промяна на дефиницията за услугата „сигурност“, изисква предприемане на конкретни действия не само от отделните институции и структури на гражданското общество, но и от всеки гражданин, което е и едно от най-големите предизвикателства– гражданите да осъзнаят, че качеството на услугата „сигурност“ се определя от техните действие или бездействие.

За да бъде услугата „сигурност“ адекватна на нуждите и очакванията на гражданите е необходимо първо да бъдат идентифицирани техните очаквания и разбирания за това какво представлява услугата „сигурност“ – нещо, което въпреки разработените стратегии и други програмни документи в тази сфера, не е извършено. Липсата на яснота за очакванията на гражданите, създава основната предпоставка за цялостна неудовлетвореност от услугата „сигурност“, тъй като:

  1. Техните очаквания се разминават с визията и конкретните действия на отделните институции.
  2. Институциите очакват активно участие на гражданите и граждански мониторинг относно качеството на услугата, очакват предложения за повишаване на качеството и, докато същевременно самите граждани не намират мястото си като страна, тъй като не разбират обхвата на услугата „сигурност“.
  3. Обект на общата неудовлетвореност на гражданите от качеството на услугата „сигурност“ стават служителите в МВР, защото дефиницията на услугата „сигурност“ не е популяризирана и те са единствените разпознаваеми като страна в този процес и понасят всички негативи и гражданска неудовлетвореност – както на професионалното и политическо ръководство, така и на гражданите, което създава риск за обществения ред и сигурност.

Сигурността, дефинирана в Стратегията за национална сигурност е широкоспектърна и обществения ред и сигурност са само един от компонентите и.

Основните приоритети, залегнали в Националната стратегия за сигурност и определени като жизненоважни интереси са:

  • гарантиране на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата;
  •  защита на конституционно установения ред и демократичните ценности;
  • съхраняване и развитие на националната идентичност, изграждаща се на основата на единно гражданство;
  •  гарантиране интегритета на българското гражданско общество;
  • преодоляване на негативните демографски процеси, на значителните диспропорции в развитието на регионите и изграждане на социално-икономическа среда, осигуряваща условия за развитието на поколения български граждани, способни да гарантират на Република България достойно място в ЕС и в световните политически, икономически, финансови и социални процеси.
  • благоприятната и предвидима среда за сигурност;
  •  гарантиране на енергийната сигурност чрез диверсификация на видовете енергия, източниците и трасетата на доставка на енергийни и други стратегически суровини;
  • развитие на образованието, възпитанието, науката и научно-приложните дейности в духа на националните и общоевропейските ценности;
  • гарантиране на икономическа, финансова и социална стабилност и икономически просперитет;
  • превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност
  • ограничаване на посегателствата срещу личността и собствеността;
  • запазване високо качество на околната среда и природните ресурси.

Така формулирани приоритетите обхващат всички социално-икономически сектори и изискват координирани и общо усилия на всички страни за популяризиране на услугата „сигурност“, оценка на качеството и възможности за нейното оптимизиране и осъществяване на последващи мониторинг  и контрол от страна на нейните ползватели. Изключително важно е институциите и техните структурни звена, структурите на гражданското общество и гражданите да започнат да действат като интегрирани компоненти на системата за национална сигурност. За да започне този процес е необходимо преди това да се проведе диалог и да се създаде партньорство между гражданските организации, частния сектор, държавните и местни институции за това какво представлява услугата „сигурност“ и как може да се подобри нейното качество.

Основният подход, в рамките на реализирания проект, който бе определен като възможен за прилагане при включване на гражданите в обсъждането на необходимите реформи в МВР,  подобряване на услугата „сигурност“ и създаване на индикатори за измерване на нейното качество е изготвянето на единна стратегия, а основното структурно звено, което да е отговорно за това да е съвет за тристранен диалог към Министерски съвет. Предложенията, които са обсъждани към момента е в  Съвета да вземат участие синдикати в МВР, НПО и Правителствени представители, които да реформират МВР, а в последствие и сектор „Сигурност“, през визията за неговото развитие и подобряване на параметрите на услугата „сигурност“ за различни социални и икономически групи.

Към момента, представители на НПО и държавни институции виждат СФСМВР като водеща организация в този процес, не само поради натрупаните експертиза и опит, но и поради авторитета и влиянието, което има организацията, както сред служителите в МВР, така и сред представителите на НПО. Тъй като СФСМВР в своята същност е синдикална организация, чиято основна цел е защита на правата на своите членове, но в същото време осъзнава важността на проблема и необходимостта гражданите на Република България да бъдат защитени и сигурни, предприе действия за създаване на Фондация „Общество и сигурност“, която да координира цялостния процес по управление и администриране на съвета за тристранен диалог и повишаване качеството на услугата „сигурност“.

Това, което се предвижда да бъде реализирано  в периода 2014-2015г. е да се структурира и институционализира Съвета за тристранен диалог, да се определят основните целеви групи, към които е насочена услугата „сигурност“ и да се проучат техните нагласи и очаквания. Успоредно с проучването на потребностите ще се проведе разяснителна кампания за приоритетите на ЕС по отношение на сигурността, необходимостта от хармонизиране на българското с Европейското законодателство и най-вече ролята на гражданите за повишаване качеството на услугата „сигурност“. След анализа на резултатите ще започне работата за създаване на обща стратегия за повишаване сигурността и безопасността на гражданите на Република България с времеви хоризонт 2030г.

В края на 2015г. – до средата на 2016г., при наличие на политическа воля за това, е реалистично да е започнала работата по Стратегията, като да се прилага интегриран подход и всяко предложение за политическо решение да бъде подложено на реално публично обсъждане и да бъде включено в Стратегията в ситуация на реално гражданско участие и подкрепа. Това ще създаде условия за по-голяма устойчивост и ще повиши  възможността за приемане на Стратегията на фона на очертаваща се политическа и икономическа нестабилност.

За функционирането и създаването на тази Стратегия е необходимо финансиране, за управление и администриране на цялостния процес за включване на гражданите,  работата с експерти и провеждането на информационни кампании.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *