Защо са необходими стратегия за реформи в МВР, повишаване качеството на услугата „сигурност“ и съвет за тристранен диалог?

Проблемите на сигурността в ЕС стават все по-големи, както и необходимостта ползвателите на услугата „сигурност“, да участват активно в изработването на нейните параметри.

В повечето случаи, когато се говори за сигурност се има предвид международна и национална сигурност, защита на личните данните,  финансова и икономическа стабилност. Към момента на национално и европейско ниво, липсва дебат за сигурността, като услуга за гражданите, липсва ясна дефиниция на компонентите и секторите, които се включват в нея, но най-вече – липсва дебат за това по какъв начин гражданите на Република България и ЕС виждат своята роля в подобряването на сигурността – личната, националната, социално-икономическата, политическата и професионалната сигурност.

Голяма част от дебатите, касаещи сигурността са по теми, изискващи специфична експертиза и именно затова се провеждат в тесен кръг,  а хората към които е насочена услугата „сигурност“ не участват в процеса на вземане на решения. Липсата на гражданско участие в изготвянето на стратегически документи е основната причина за неудовлетвореността от услугата „сигурност“ и увеличаващото се усещане за нарушени лична сигурност и безопасност.  Това нарастващо безпокойство оказва пряко влияние върху доверието в институциите и е причина за съпротиви срещу всички опити за реформи, които в голямата си част са основателни – реформите са парцелирани, осъществени от политици, без допитване до гражданите и служителите в сектор „сигурност“, намеренията и необходимостта от реформи не са обяснени на гражданите, а когато се предприемат действия за тяхното информиране, говоренето е или експертно или политическо и обикновеният човек не може да види себе си и ефекта от една или друга промяна във собствения си живот. Именно затова е необходим нов подход по отношение на сектор „сигурност“ и то в частта, която оказва пряко влияние върху гражданите на Република България.

Основната потребност и визия за развитие на служителите в МВР, представители на НПО и политическо и професионално ръководство, които бяха идентифицирани в процеса на реализиране на проект „Професионалният стрес: най-голямото предизвикателство за достойните условия на труд“, са че е необходимо реформа в МВР, но тя трябва да включва гражданите и служителите в МВР, а не да следва утвърдения подход на императивно налагане на политики и управленски решения.

Друг основен резултат от реализирания проект е, че към настоящия момент, няма ясна дефиниция за обхвата на услугата „Сигурност“, обособяване на основните и компоненти и механизъм за взаимодействие между институциите, които са отговорни за качеството на тази услуга. Общото разбиране за „сигурност“ се отнася за предпазване от външна агресия и поддържане на обществен ред вътре в страната, поради което нейното гарантиране обикновено се отъждествява с част от функциите на държавата. С други думи, създаването и запазването на сигурност може да се определи като типично обществено благо, т.е. услуга, която се ползва от всички и за нея са характерни неизключваемост от и отсъствие на конкуренция в потреблението, поради което реализацията й се финансира с част от данъците на населението (бюджет на МВР и Министерство на отбраната). Наред с това за нея са характерни всички негативи на непазарния сектор – невъзможност за точно измерване на получено и заплатено, отсъствие на конкуренция, оттам на сравнимост и възможност за избор, и по презумпция ниска ефективност.

В същото време в „Стратегията за национална сигурност“ на Република България се говори за „адаптиране към променящата се среда за сигурност“, което „налага ново степенуване на приоритетите в политиката за сигурност, включване на цялостния институционален потенциал на обществото, прилагане на нови форми на взаимодействие между държавата, бизнеса и неправителствения сектор, каквото е публично-частното партньорство.“ Разширяването на социалния обхват на политиката за сигурност поставя нови предизвикателства пред институционалната координация по вертикала и хоризонтала на йерархичните връзки за управление. Планираното обединяване на ресурси в сектор сигурност и промяна на дефиницията за услугата „сигурност“, изисква предприемане на конкретни действия не само от отделните институции и структури на гражданското общество, но и от всеки гражданин, което е и едно от най-големите предизвикателства– гражданите да осъзнаят, че качеството на услугата „сигурност“ се определя от техните действие или бездействие.

За да бъде услугата „сигурност“ адекватна на нуждите и очакванията на гражданите е необходимо първо да бъдат идентифицирани техните очаквания и разбирания за това какво представлява услугата „сигурност“ – нещо, което въпреки разработените стратегии и други програмни документи в тази сфера, не е извършено. Липсата на яснота за очакванията на гражданите, създава основната предпоставка за цялостна неудовлетвореност от услугата „сигурност“, тъй като:

  1. Техните очаквания се разминават с визията и конкретните действия на отделните институции.
  2. Институциите очакват активно участие на гражданите и граждански мониторинг относно качеството на услугата, очакват предложения за повишаване на качеството и, докато същевременно самите граждани не намират мястото си като страна, тъй като не разбират обхвата на услугата „сигурност“.
  3. Обект на общата неудовлетвореност на гражданите от качеството на услугата „сигурност“ стават служителите в МВР, защото дефиницията на услугата „сигурност“ не е популяризирана и те са единствените разпознаваеми като страна в този процес и понасят всички негативи и гражданска неудовлетвореност – както на професионалното и политическо ръководство, така и на гражданите, което създава риск за обществения ред и сигурност.

Сигурността, дефинирана в Стратегията за национална сигурност е широкоспектърна и обществения ред и сигурност са само един от компонентите и.

Основните приоритети, залегнали в Националната стратегия за сигурност и определени като жизненоважни интереси са:

  • гарантиране на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата;
  •  защита на конституционно установения ред и демократичните ценности;
  • съхраняване и развитие на националната идентичност, изграждаща се на основата на единно гражданство;
  •  гарантиране интегритета на българското гражданско общество;
  • преодоляване на негативните демографски процеси, на значителните диспропорции в развитието на регионите и изграждане на социално-икономическа среда, осигуряваща условия за развитието на поколения български граждани, способни да гарантират на Република България достойно място в ЕС и в световните политически, икономически, финансови и социални процеси.
  • благоприятната и предвидима среда за сигурност;
  •  гарантиране на енергийната сигурност чрез диверсификация на видовете енергия, източниците и трасетата на доставка на енергийни и други стратегически суровини;
  • развитие на образованието, възпитанието, науката и научно-приложните дейности в духа на националните и общоевропейските ценности;
  • гарантиране на икономическа, финансова и социална стабилност и икономически просперитет;
  • превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност
  • ограничаване на посегателствата срещу личността и собствеността;
  • запазване високо качество на околната среда и природните ресурси.

Така формулирани приоритетите обхващат всички социално-икономически сектори и изискват координирани и общо усилия на всички страни за популяризиране на услугата „сигурност“, оценка на качеството и възможности за нейното оптимизиране и осъществяване на последващи мониторинг  и контрол от страна на нейните ползватели. Изключително важно е институциите и техните структурни звена, структурите на гражданското общество и гражданите да започнат да действат като интегрирани компоненти на системата за национална сигурност. За да започне този процес е необходимо преди това да се проведе диалог и да се създаде партньорство между гражданските организации, частния сектор, държавните и местни институции за това какво представлява услугата „сигурност“ и как може да се подобри нейното качество.

Основният подход, в рамките на реализирания проект, който бе определен като възможен за прилагане при включване на гражданите в обсъждането на необходимите реформи в МВР,  подобряване на услугата „сигурност“ и създаване на индикатори за измерване на нейното качество е изготвянето на единна стратегия, а основното структурно звено, което да е отговорно за това да е съвет за тристранен диалог към Министерски съвет. Предложенията, които са обсъждани към момента е в  Съвета да вземат участие синдикати в МВР, НПО и Правителствени представители, които да реформират МВР, а в последствие и сектор „Сигурност“, през визията за неговото развитие и подобряване на параметрите на услугата „сигурност“ за различни социални и икономически групи.

Към момента, представители на НПО и държавни институции виждат СФСМВР като водеща организация в този процес, не само поради натрупаните експертиза и опит, но и поради авторитета и влиянието, което има организацията, както сред служителите в МВР, така и сред представителите на НПО. Тъй като СФСМВР в своята същност е синдикална организация, чиято основна цел е защита на правата на своите членове, но в същото време осъзнава важността на проблема и необходимостта гражданите на Република България да бъдат защитени и сигурни, предприе действия за създаване на Фондация „Общество и сигурност“, която да координира цялостния процес по управление и администриране на съвета за тристранен диалог и повишаване качеството на услугата „сигурност“.

Това, което се предвижда да бъде реализирано  в периода 2014-2015г. е да се структурира и институционализира Съвета за тристранен диалог, да се определят основните целеви групи, към които е насочена услугата „сигурност“ и да се проучат техните нагласи и очаквания. Успоредно с проучването на потребностите ще се проведе разяснителна кампания за приоритетите на ЕС по отношение на сигурността, необходимостта от хармонизиране на българското с Европейското законодателство и най-вече ролята на гражданите за повишаване качеството на услугата „сигурност“. След анализа на резултатите ще започне работата за създаване на обща стратегия за повишаване сигурността и безопасността на гражданите на Република България с времеви хоризонт 2030г.

В края на 2015г. – до средата на 2016г., при наличие на политическа воля за това, е реалистично да е започнала работата по Стратегията, като да се прилага интегриран подход и всяко предложение за политическо решение да бъде подложено на реално публично обсъждане и да бъде включено в Стратегията в ситуация на реално гражданско участие и подкрепа. Това ще създаде условия за по-голяма устойчивост и ще повиши  възможността за приемане на Стратегията на фона на очертаваща се политическа и икономическа нестабилност.

За функционирането и създаването на тази Стратегия е необходимо финансиране, за управление и администриране на цялостния процес за включване на гражданите,  работата с експерти и провеждането на информационни кампании.

 

ПОЗИЦИЯ НА СФСМВР ОТНОСНО ДОКЛАД НА HUMAN RIGHTS WATHCH

Синдикална федерация на служителите в МВР /СФСМВР/ изразява категоричното си несъгласие с изнесените данни за полицейско насилие над бежанци от страна на служители в МВР, оповестени в доклада на правозащитната организация Human Rights Watch.

В публикувания доклад има изключително много фактически грешки, които експертите провели изследването не са проверили, а това поставят под съмнение достоверността на резултатите. Нещо повече – в доклада на правозащитната организация няма отразено мнение или позиция на нито един полицай, няма проверка на достоверността на твърденията на интервюираните, част от които казват, че не само са бити от полицаите, но са били и ограбени от тях. Съгласно българското законодателство това е длъжностно престъпление и най-малкото, което се очаква от една правозащитна организация, е да спази процедурите и да сигнализира за това. Доколкото ни е известно, подобни сигнали не са постъпили към момента.

СФСМВР – като организация, чиято цел е да отстоява и защитава правата на служителите в МВР – заявява, че Българският полицай не е крадец и насилник, а спазва всички норми и регламенти на Европейското законодателство. Федерацията счита, че подобни непотвърдени и субективни твърдения уронват не само авторитета на професионалистите, които работят при изключително тежки условия, за да гарантират обществените ред и сигурност, но и авторитета на Република България.

От СФСМВР изискват от Human Rights Watch и от организациите в Република България, с които те са работили, а именно Български червен кръст и Български Хелзински комитет, не само обяснение за избора им да оповестят по този начин субективна и непроверена информация, но и извинение на всички служители в МВР за това, че ги наричат крадци и насилници.

За гордостта да си полицай

Тихомир Радев

Полицай съм. Бях горд с това. Но мамка му вече ми писна да ме наричат корумпиран, насилник, грабител, не зачитащ човешките права, на всякакви си малцинства, бежанци и какви ли не! Търпя, когато по протести ме псуват и се храчат отгоре ми без никой да се замисля, че и аз съм на същия хал като него, че и аз плащам сметки, но съм там за да не се стигне до ексцесии. Търпя студа, дъжда, калта до коляно и всичката мизерия, докато пазя границата, същата онази, която е и на Европейския съюз – същия онзи тарикат ЕС, който без да е изпратил и един човек за да работи рамо до рамо с мен ( не да проверява, а да работи) за да види как точно седят нещата, тръгва да ме нарича насилник и грабител. Същият онзи тарикат, който само на едно хранене в ресторант плаща сметка равна на мои две месечни заплати. Никой, абсолютно никой не се замисля, че семействата ни не ни виждат, защото или сме на работа в градовете си или сме в командировка в София на протести, футболни мачове, на границата или на черноморието ни, където прибираме осраните от пиене деца пак на този Европейски съюз. Къде са правата на моите деца, че се сещам за един европейски документ приет в Хага, в който се казва, че всяко дете трябва да живее с родителите си, но понеже съм тъпо ченге ще се направя, че не съм запознат с него. Никой не ни пита защо още през първите месеци на годината сме стигнали годишния таван за извънреден труд, но ще продължим да работим „За родину” заради онзи някакъв си ретро дълг, който е останал в нас. Всичко това вече започнах да го приемам лично! И не съм само аз!!!“

Нещо от миналото, защото не бива да забравяме!

В. „Труд“:

„…….Какво получават протестиращите след изявата си? Учтиво обяснение от министрите (сега Цветанов, а по-рано Петков и Миков), че това, което искат, не може да се случи, защото МВР няма пари. И уверение от Бойко Борисов (сега премиер, а по-рано главен секретар), че ще направи много хубави неща за тях, но по-нататък.
Край.
Край на филма, който не намира вече публика. Но животът не е кино. Чуйте един оперативен от софийско РПУ: “Имам тригодишен син, който иска да стане полицай. Като дете аз за същото си мечтаех. Но сега съм наказан с това, че се е сбъднала мечтата ми. МВР трябва да се промени така, че да мога да кажа: Браво сине, мъжки занаят си избрал. А не да мрънкам: Чака те мизерия.”

Този служител на МВР пак ще излезе на протест. Ще излязат и други негови колеги. Държат да покажат, че не са “човешки ресурс”, както кадровиците в МВР ги наричат, а хора, които задават неудобни въпроси.

Защо предизборните обещания на ГЕРБ за полицията се изпариха?

Защо МВР 30 години не се реформира така, че униформените и оперативните да станат повече от чантаджиите?

Защо ги използват за плашило за гражданите, като показват как тръшкат тоя-оня на земята?

Те са деполитизирани, защо ги вкарват в политически игри?

Чуйте пак човека от РПУ-то: “Ние докарахме ГЕРБ на власт. Над 80% от състава на МВР гласувахме за Борисов. Вярвахме, че МВР ще се промени. Вместо това виждаме, че в него, както и в цялата държавна администрация, всичко се случва стихийно, липсва програма.”

Друг от друго РПУ добавя: “А т.нар. диалог на профсъюзите ни с ръководството е само за да се отчита дейност пред обществото.”

Не е лъжа. Но на кого го казват?

“Искаме да ни чуе Европа!” – нахъсани са бунтарите.“

Да ти забранят протест! Или още нещо за новите методи на управляващите да налагат цензура и да ограничават свободата

След като кметът на Велико Търново попречи членовете на СФСМВР да изразят своята гражданска позиция в деня, в който се чества Независимостта на Република България, той беше последван и от кмета на Пловдив за датата 6 септември 2012г.

И ако мотивите на кмета на старопрестолния град бяха свързани с присъствието на високопоставени личности и много гости на града, то кметът на Пловдив каза, че булевардите са в ремонт и полицаите ще причинят задръстване на ключови улици, нарушавайки правата за свободно придвижване на граждани. Двамата мислеха еднакво по отношение на едно: служителите в МВР представляват заплаха за обществената сигурност и са също толкова опасни, колкото представителите на радикални формирования.

Истината е проста: властта на всички нива в Република България се страхува и се опитва да ограничи,  протестите на служителите в сектор „Сигурност”. Освен да ограничи свободното право на всеки един човек да изрази своята позиция и недоволство, налага контрол и използва всичките и налични инструменти, за да попречи на истината да придобие публичност и да бъде чута от гражданите. А, тя, истината е много проста – в момента служителите в МВР са зле заплатени, зле оборудвани и екипирани и са единствените държавни служители, които са убивани и унижавани от гражданите.

С отказите да бъдат разрешени мирни протести в дни, в които има чествания на официални празници, свързани със свободата, независимостта и обединението на нацията, представителите на властта демонстрират, че техните приоритети са разединение, създаване на зависимост, чрез легитимиране на мизерията и ограничаване на основни човешки права и свободи.

Уважаеми дами и господа управляващи, всички онези, които ще бъдат почетени за техните достойни и героични дела на 6 и на 22 септември 2012г. биха се срамували от Вас и биха избрали да живеят в България от 19 век, защото хората са били много по-свободни.

Уважаеми дами и господа, това, което показвате е страх! Страхът да се срещнете лице в лице със служителите в МВР и нежеланието Ви да чуете аргументите, които стоят зад техните искания. Страхът, че именно в града, в който е обявена Независимостта на Република България ще бъде показано лицето на съвременното робство – контролът на ресурси, възможности за развитие и забраната за провеждане на мирни протестни действия.  Страхът, че в града, в който са обединени Източна Румелия и Княжество България, ще се види как се разделят гражданите на Република България чрез противопоставяне на различни социални, икономически и професионални групи. Политика на разделение, съществуваща от много векове и доказала своя успех.

Политика, която показва, че служителите в МВР не са ценени, но са оценени. Те са оценени като незначителни и жалки, съдейки по мизерните заплати които получават и условията на труд, които имат.

Единственото оръжие, което им остана е протеста, който  беше забранен…но не за дълго!

РЕКВИЕМ ЗА ЕДИН „ПРЕДАТЕЛ“

* Александър Владов

Питам, какво значи да си  предател?

Предателството е нарушение на вярност,  дълг, лоялност към кауза или личност. При преминаването на всеки пожарникар или спасител от пожарникарския синдикат в СФСМВР, същият бива наречен с по-горния епитет. Питам защо?

Ние за пари или за екстри ли преминахме там?

Не! Ние преминахме, защото искаме да помогнем с каквото можем на родната ни пожарна.

Вие казвате – те са полицаи и не знаят проблемите ни! Така е, но имат желание да ни помогнат и затова ние сме там – за да им обясним  за нашите проблеми.

А сега аз искам да питам нещо?

Не е ли предателство да не искаш увеличение на заплатите за своите хора и да замълчиш, изчаквайки  „предателите“ да се преборят за тях?

Не е ли предателство да си съгласен с всичко наложено от горе и много други неща, които не искам да изброявам?

Предател ли бе Домусчиев /който е болен цесекар/, че бе ограбен от Титаните и отиде човека да работи на друго място и работи и то как? С 3 купи за една година!

Не приятели, истинските предатели бяха нашите Титани -за 4-ри години те докараха клуба до смърт.

Та разбрахте ли сега защо ни наричат „предатели“?

Но запитайте се кой ни го казва……………..и ще разберете много неща.

*НЕУДОБНАТА ИСТИНА ЗА НЕВИДИМИТЕ ХОРА В МВР – МИНИСТЕРСТВОТО, НА КОЕТО НЕ МУ ПУКА ЗА ХОРАТА

* Публикация продължение на „Неудобната истина”, показваща данните да гражданско насилие над полицаи

По данни на МВР пред последните 5 години 449 служители в МВР са били жертва на гражданско насилие, като само по 292 случая са образувани досъдебни производства.

МВР, официално информира СФСМВР, че може да предостави справка единствено за броя на образуваните досъдебни производства, но не може да предостави  информация  какво се случва с тях и какви са решенията спрямо гражданите, извършили посегателство срещу служителите на МВР по време на изпълнение на служебните им задължения.

СФСМВР намира това за недопустимо, тъй като МВР има интегрирана деловодна система, която позволява да бъде направена справка за всички досъдебни производства, а също така и да бъде получена информация за това с какво мнение производствата са изпратени на съответната прокуратура.

Основната причина МВР официално да отговори, че не разполага с информация по производствата,  е че МВР не се интересува какво се случва с хората, които са пострадали, докато са изпълнявали своя дълг и са осигурявали нашата сигурност.

Подобна липса на заинтересованост и грижа за хората води до извода, че за МВР това са невидими и безполезни хора, оставени да се оправят сами. И докато министър Цветанов говори за стандарт „абсолютна необходимост” по отношение на полицейското насилие, не споменава нищо за стандарт „необходима неприкосновеност”, който да гарантира  неприкосновеността на служителите в МВР по отношение на гражданското насилие.

От друга страна, с промените в НПК от 2010г. в чл.212, ал.3 – беше дадено право на всички служители с полицейски правомощия да участват в разследването на престъпления и придобиха статут на разследващи органи. Респективно всяка подадена жалба срещу служител на МВР, която се оказва, че е неоснователна и не отговаря на обективната истина и цели злепоставяне или набеждаване на съответен служител на МВР, следва да бъде преследвана като престъпление от общ характер по реда на чл.286 от НК. Това се явява задължение на съответните професионални ръководители в МВР, което те до момента отказват да изпълнят, въпреки, че са задължени по смисъла на закона. Остава въпроса: дали в МВР по този начин не се прикриват престъпления извършени срещу служители на министерството?

Политическото и висшето професионално ръководство на силовото министерство за пореден път показва, че за него служителите са маловажни и незначителни и че единственото, за което се грижи и към което се стреми е те да се подчиняват и да изпълняват. Когато същите тези служители са злепоставяни, наклеветявани, заплашвани, нападани, пребивани или дори убивани от гражданите, министерството много удобно затваря очи, забравя за тях и те спират да съществуват.

Те се превръщат в невидимите хора, стоящи зад неудобната истина. Неудобната истина, която трябва да бъде прикрита от МВР.

 

 

*Данни предоставени от МВР

Година Брой пострадали От тях средни телесни повреди От тях убити Брой досъдебни производства % досъдебни производства
2007 84 10 0 14 17%
2008 98 20 0 67 68%
2009 56 7 1 41 73%
2010 84 15 2 77 92%
2011 127 25 0 93 73%
ОБЩО 449 77 3 292 65%

 

Открийте приликата между феновете /спортните/ и членовете на СФСМВР

* Ал. Владов с незначителни съкращения

Когато влязох за първи път, не познавах никого, но имах чувството, че всички ме познават.
В този дом винаги се пее… Пее се ясно и с ГОРДОСТ!
В този дом… НЯМА МЯСТО ЗА БЕЗДУШНИЦИ!
Никой не ходи там, защото е модерно или защото там ходят приятели…
В този дом изживях страхотни моменти… Винаги съм влизал с ентусиазъм и винаги излизам изпълнен с огромна радост или страшна тъга…
Винаги се приближавам към него с бодра крачка, горд и изпълнен с радост, че ще вляза…
Но има хора, които мислят, че мачът се гледа по-добре по телевизията…?!?!
НЕ РАЗБИРАМ ТЕЗИ ХОРА!?!
Предпочитам да се порадвам няколко секунди, след като са вкарали в другата, далечната врата…
Отколкото да гледам по телевизията 7 повторения от различни ъгли…
Предпочитам да съм в тълпата и да питам: „Кой вкара? Кой вкара?“
Предпочитам да гледам мача на откъси, защото пред мен се развява огромно знаме, знаме на това, в което вярвам!
Нищо не може да ме разубеди!
ТОВА Е МОЯТ ДОМ!
Ще продължавам да ставам рано и да се прибирам късно вечер, а дори и на следващия ден…
Ще продължавам да ходя там и в пек, дъжд и студ… Ще продължавам да стискам шала на врата зимата и да си мокря главата лятото…
Те са онези, които в нейна защита са дали най-ценното, без да искат нищо в замяна…
ТЕ СА ГОСПОДАРИТЕ НА ТОЗИ ДОМ!