Защо се гордея, че съм част от СФСМВР?

Преди около година се срещнах с едни хора, които бяха по-скоро като литературни типажи от роман на Джеймс Клавел, отколкото представители на родното ни МВР.

Видях едни хора, които обединени и заедно се бореха с най-тежката и най-ръждясалата машина в България – клеясалото МВР.

Докоснах се до хора, които макар, че бяха ощетявани, тъпкани и им беше оказван натиск да влязат в калъпа, отказваха и отстояваха правото си да бъдат хора и да бъдат личности в обезличаващата система на МВР.

Тези хора не знаят колко уникални са и нямат представа как едни други хора в България и Европа им се възхищават.

Не намират време да се поздравят и да си благодарят, защото макар решили поредния проблем има още стотици, които чакат тях и едни други стотици безправни служители в МВР, които разчитат на тях.

Това са борците, които много често по време на празници  оставят семействата си сами, а те са заедно, решавайки поредния конфликт или  опитвайки се да преборят за пореден път някоя дискриминираща заповед или друга глупост, произведена от МВР.

Те не се оплакват,  защото знаят колко важна е тяхната роля и знаят, че това е техен избор, но и техен дълг.  Те създадоха СФСМВР и знаят, че не е достатъчно да си създател, а трябва да отглеждаш, възпитаваш и развиваш създаденото.

Тези хора се грижат един за друг и няма нищо по-нормално от това, защото когато на системата не и пука за хората, единственото спасение е в хората, които са до теб в битките ти и които са не само съмишленици, но и  бойни другари.

Тези хора са пример за подражание, сбъдната мечта, водачи на революция и всеки сам по себе си е едновременно и  Дон Кихот и Санчо Панса.

Те са Дон Кихот-и, защото подобно на него за тях е най-важно да съхранят своята нравственост, свободната си душа и аристократизъм, а най-страшното е незачитането на човешката личност.  Изтъкани са от идеали, които искат да претворят в дела, искат да оставят след себе си следа и се опитват да направят света по-добър, по-съвършен и по-справедлив.

Те са и Санчо-вци, защото са земни, обикновени хора със семейства и деца,  житейски проблеми и здраво стъпили на земята.

… и е прав  Дон Кихот, когато казва, че  „не е важно с кого си расъл, а с кого си пасъл”, а аз се гордея, че тук и сега съм част от СФСМВР, защото това не е само Синдикална федерация на служителите в МВР, но и  Семейството на  Фантастичните Свръх-хора, Мечтаещи Всичко да е Различно.

Открийте приликата между феновете /спортните/ и членовете на СФСМВР

* Ал. Владов с незначителни съкращения

Когато влязох за първи път, не познавах никого, но имах чувството, че всички ме познават.
В този дом винаги се пее… Пее се ясно и с ГОРДОСТ!
В този дом… НЯМА МЯСТО ЗА БЕЗДУШНИЦИ!
Никой не ходи там, защото е модерно или защото там ходят приятели…
В този дом изживях страхотни моменти… Винаги съм влизал с ентусиазъм и винаги излизам изпълнен с огромна радост или страшна тъга…
Винаги се приближавам към него с бодра крачка, горд и изпълнен с радост, че ще вляза…
Но има хора, които мислят, че мачът се гледа по-добре по телевизията…?!?!
НЕ РАЗБИРАМ ТЕЗИ ХОРА!?!
Предпочитам да се порадвам няколко секунди, след като са вкарали в другата, далечната врата…
Отколкото да гледам по телевизията 7 повторения от различни ъгли…
Предпочитам да съм в тълпата и да питам: „Кой вкара? Кой вкара?“
Предпочитам да гледам мача на откъси, защото пред мен се развява огромно знаме, знаме на това, в което вярвам!
Нищо не може да ме разубеди!
ТОВА Е МОЯТ ДОМ!
Ще продължавам да ставам рано и да се прибирам късно вечер, а дори и на следващия ден…
Ще продължавам да ходя там и в пек, дъжд и студ… Ще продължавам да стискам шала на врата зимата и да си мокря главата лятото…
Те са онези, които в нейна защита са дали най-ценното, без да искат нищо в замяна…
ТЕ СА ГОСПОДАРИТЕ НА ТОЗИ ДОМ!

Споделено със СФСМВР

„……сега пътувам из цяла Eвропа /като шофьор на камион /, не Ви правя комплименти , но  разберете полицаите като чуят за синдиката на българските полицаи / СФСМВР /, отдават чест, въпреки стремежа на нашия министър да останем изолирани от света…“

Г. Димитров – бивш полицай, бивш председател на СД на СФСМВР по душа, настоящ симпатизант на СФСМВР и пенсионер.

 

За „мишките“ и за „лъвовете“

Александър Владов

След всичко, което четох, не само не се разубедих, да  остана член на СФСМВР, а дори напротив – реших,че ще се боря с двойни сили за това за което се бори Федерацията, защото знам, че това ще е правилно.

С тези редове, които пиша искам да изкажа благодарностите си към СФСМВР и към колегите от моята смяна. Защо ли? Ами, защото в СФСМВР ни посрещнаха с отворени обятия, дадоха ни да разберем, че там всички сме равни и че всеки който иска да се бори, ще бъде насърчаван, а не спиран, и както каза Радка Павлова „пуснат в боя“. Това се случи на срещата ни с комисар Николов-бях на нея като представител на СФСМВР, а още нямах членска карта.

Да благодаря за посрещането и приемането ни в 73-то дружество на Илия Кузманов, Благой Ванкин и Радмил Георгиев.

Враговете биха казали-как няма да ви посрещнат,като се махате от „Огнеборец и отивате там“.

„Не!“, бих им отговорил аз, защото си личи по поведението на хората. Достатъчно е да ги погледнеш и да разбереш, че те знаят какво вършат.

Защо искам да благодаря на смяната си, ли? Защото ние сме 13 човека, а действаме като един -така и взехме решение и преминахме всичките в редиците на СФСМВР. Да, цялата смяна! Едва ли има друга пожарникарска смяна, в която всички да са членове на СФСМВР в цяла БГ/а може би и полицейска/.

Нарекоха ни предатели, но защо? Точно хората от моята смяна ходихме на всички стачки /тогава като представители на „Огнеборец“/, точно ние там скачахме най-много, но..нищо. Когато направихме дружество в моята работа, председател стана офицера на нашата смяна. След една година нямаше никаква свършена работа от него и ние направихме второ дружество. Председател, бе човек от друга смяна, но аз и моите колеги отидохме там и офицера ни остана сам. То бе сръдни, занятия, рязане на пожарогасене, какво ли не, но никой от нас не се изплаши. След серия от скандали и  несвършена работа, решихме да вземем нещата в свои ръце-първо бях предложен да бъда в една комисия по проверки /без значение за какво/. В последния момент не станах, защото председателят на Огнеборец /добре познаващ ме/, предложи свои хора /макар, че един от тях не искаше/. Те бяха избрани и той продължи да контролира нещата.Тогава решихме да напуснем „Огнеборец“ -най-лесно бе да не бъдем от никой /както  сториха много колеги/, но ние искахме да се борим и затова след дълго разузнаване на синдикатите /то има ли други/решихме: СФСМВР е нашият избор!

Да видяхме,че и тук са свалени двама от предишните председатели, но точно това ни зарадва /всяко стадо да гони мършите си/. И така без разногласия дойдохме в голямото семеиство на СФСМВР. Последиците: шок и ужас в г-н Еленков, звънене на офицера ни да пита-защо и кои сме ние? След това звънене на колегата Веселин Павлов /познавате го всички,активен е във форума/ да го пита как така сме го предали? Каза дори, че ще идва да ни иска обяснение-ама на нас не ни пука, а той се скри не дойде, дори ми трият публикациите в Пожарникарския форум. Е, стига съм ви досаждал. Казвам „чао“ на Мишките и благодаря на ЛЪВОВЕТЕ от 02 смяна на Летище София.

А за СФСМВР-не ви се натягам с тези думи по-горе – тук сме, за да си помогнем взаимно. Получат ли се случаи като този с Галентинчо или видим, че СФСМВР не работи за общата кауза, приключваме и с Вас-НО ЗНАМ ЧЕ ТОВА НЯМА КАК ДА СЕ СЛУЧИ!