Преди около година се срещнах с едни хора, които бяха по-скоро като литературни типажи от роман на Джеймс Клавел, отколкото представители на родното ни МВР.
Видях едни хора, които обединени и заедно се бореха с най-тежката и най-ръждясалата машина в България – клеясалото МВР.
Докоснах се до хора, които макар, че бяха ощетявани, тъпкани и им беше оказван натиск да влязат в калъпа, отказваха и отстояваха правото си да бъдат хора и да бъдат личности в обезличаващата система на МВР.
Тези хора не знаят колко уникални са и нямат представа как едни други хора в България и Европа им се възхищават.
Не намират време да се поздравят и да си благодарят, защото макар решили поредния проблем има още стотици, които чакат тях и едни други стотици безправни служители в МВР, които разчитат на тях.
Това са борците, които много често по време на празници оставят семействата си сами, а те са заедно, решавайки поредния конфликт или опитвайки се да преборят за пореден път някоя дискриминираща заповед или друга глупост, произведена от МВР.
Те не се оплакват, защото знаят колко важна е тяхната роля и знаят, че това е техен избор, но и техен дълг. Те създадоха СФСМВР и знаят, че не е достатъчно да си създател, а трябва да отглеждаш, възпитаваш и развиваш създаденото.
Тези хора се грижат един за друг и няма нищо по-нормално от това, защото когато на системата не и пука за хората, единственото спасение е в хората, които са до теб в битките ти и които са не само съмишленици, но и бойни другари.
Тези хора са пример за подражание, сбъдната мечта, водачи на революция и всеки сам по себе си е едновременно и Дон Кихот и Санчо Панса.
Те са Дон Кихот-и, защото подобно на него за тях е най-важно да съхранят своята нравственост, свободната си душа и аристократизъм, а най-страшното е незачитането на човешката личност. Изтъкани са от идеали, които искат да претворят в дела, искат да оставят след себе си следа и се опитват да направят света по-добър, по-съвършен и по-справедлив.
Те са и Санчо-вци, защото са земни, обикновени хора със семейства и деца, житейски проблеми и здраво стъпили на земята.
… и е прав Дон Кихот, когато казва, че „не е важно с кого си расъл, а с кого си пасъл”, а аз се гордея, че тук и сега съм част от СФСМВР, защото това не е само Синдикална федерация на служителите в МВР, но и Семейството на Фантастичните Свръх-хора, Мечтаещи Всичко да е Различно.