Не съм съгласен!*

Уважаеми колеги полицаи,

Не се притеснявам да ви наричам така, защото аз не се срамувам от това, че съм полицай, а напротив – гордея се. Сигурен съм, че това важи и за вас. Искам да изразя своето, а сигурен съм и на всеки от вас, несъгласие с някои от аспектите на работата ни, като наблегна твърдо на господа ръководителите ни на всички нива, че нещата са повече от сериозни.

На първо място, колеги, аз не съм съгласен моите пари да бъдат крадени и то по особено нагъл и безапелационен начин. Независимо дали ги наричат пари за дрехи, за извънреден труд, антикорупция или както си пожелаят да го нарекат тези, които са ги обсебили. Това несъмнено са наши пари. И тези пари са изработени с нашите ръце, с нашето време, с нашите нерви, с нашето здраве. И то, за да може опредени кръгове да си припишат фалшиви заслуги на пестеливост и разумно харчене, когато други служби се чудят за какво да ги дадат, само и само да бъдат усвоени.

Не съм съгласен още, че тези пари после отиват не за тръбените кампании в помощ на деца на пострадали колеги или друга очевидно също толкова лицемерно – благородна кауза, а за създаване на излишен и граничещ с тънкото ми чувство за кич лукс, който някои очевидно не могат да си позволят вкъщи и затова компенсират на работните си места. Не съм съгласен още да осигурявам този чужд лукс, давайки всичко от себе си, скъсвайки се от работа, ограничавайки се от нужната, а не прекомерна почивка, лишавайки същевременно семейството и приятелите си от себе си, в отговор на което да бъда определян като некадърен, некомпетентен и мързелив.

Не съм съгласен да ме правят за смях, когато ходя като просяк по хората да моля за подаяния и милостиня, за да мога да свърша качествено работата си, да бъда осмиван поради отдавна престарелите, амортизирани и преминали всякакъв разумен и неразумен срок за експлоатация консумативи. После да бъда подиграван и от Вас, господа ръководители, като бъда следен за конфликт на интереси.

Не съм съгласен да бъда осмиван от обикновените хора, от престъпниците и от Вас, господа ръководители, когато заявявате, че няма пари за каквото и да било, а Вие същевременно да разхищавате тези уж липсващи пари за лични цели дори и в извънработно време, успокоявайки съвестта си с измисленото от такива като Вас за такива като Вас „полага ни се по закон“.


Не съм съгласен доблестни мъже да бъдат принуждавани да се молят и унижават, докато опредени „колеги“ в кавички, тъй като „полицай“ не е признак за заемана длъжност, а начин на мислене – та, тези „колеги“ и ръководни органи да се възползват всячески от системата за лични нужди, да се возят на неприлично удобни и категорично поставящи под въпрос финансовата им независимост от хората от другата страна на барикадите автомобили, да живеят в отговарящи на същото описание жилища, да посещават лъскави ресторанти и заведения в повече от съмнителна компания, като на всичкото отгоре биват поощрявани, награждавани и рекламирани от ръководния състав, показващ в случая пълно нехайство към иначе силно прокламирания „добър имидж на българския полицай“. 

Не съм съгласен да бъда хвърлян с прашка срещу тежкото въоръжение на престъпниците, когато нещата могат да се разрешат само с едно телефонно обаждане от страна на господата ръководители, които в случая подигравателно да демонстрират нищо повече от безхаберие и незаинтересованост.

Не съм съгласен да бъдат нарушавани мои лични права и Вие, господа ръководители, да се бъркате в личния ми живот, като ме заплашвате с професионални спънки във всички случаи, в което до Вас достигне слух за опитите ми да обмислете съвестно разликата между професионален и личен живот, защото ако досега макар и противоречейки на известните ни природни и физични закони чашата упорито не прелива, то засягането интересите на семейството ми би била липсващата капка.

Същевременно проявявам пълно разбиране към желанието на определени колеги МВР да остане тромава и мудна система и като такава да продължи да бъде лош стопанин и позволява на въпросните колеги да се крият в уютните си, лъскави канцеларийки, уповавайки се и оправдавайки огромните си заплати единствено с издаване, изпълнение и контрол на морално престарели, деградирали и безвъзвратно изгубили нравствената си сила милиционерски заповеди, на чиято „оглупяла мъдрост“ всеки трезво мислещ човек единствено би „плюл намръщено“.

В тази връзка Ви призовавам, господа ръководители, да обърнете нужното внимание на протежетата си по места да имат предвид, че може би пък съвсем случайно дори само един от нас да остане на работа и след като Вие се оттеглите в заслужена почивка или по друга скоропостижна причина и тогава те ще трябва да изпаднат в незавидното положение да се гледат в очите с този един и сами да се чувстват неловко от лицемерната промяна в собственото си поведение.

Ако случайно моето несъгласие Ви се стори възмутително или нагло, господа ръководители, то припомнете си наученото в час по физика, че всяко действие поражда обратно по сила и противоположно по посока противодействие. Т.е. моето несъгласие е нищо друго освен адекватен отговор на демонстрираното през целия Ви ръководен стаж тенденциозно отношение от Ваша страна към подчинения Ви състав.

Може да Ви прозвучи гордо и неоснователно, но не защото аз или някой друг мисли, а просто наистина ние не заслужаваме демонстрираното от Вас отношение. В случай, че сте забравили или не Ви е било казвано при постъпването Ви в длъжност, ръководните служби освен исканите от тях привилегии получават и редица отговорности, които трябва да поемат. Вие сте сложени тук не само за да налагате политиката на определени кръгове в иначе уж деполитизирано МВР, а и да представлявате и защитавате подчинените си и техните права и интереси. Ако не ми изнася, то аз не бих се съгласил да приема тази длъжност.

Припомням все пак разликата между ръководител или работодател, каквито сте и господар или собственик, каквито със сигурност не сте.


Запомнете: по-високото професионално място в йерархията не дава право на своеволия, наглото и злобно отношение към другите не показва превъзходство над тях, говоренето на висок глас не е признак на образованост, незаинтересоваността от мнението та другите не е ерудираност, надменността не е равна на аристократизъм.

Знайте, господа ръководители, че ние, полицаите, вече стоим в МВР не толкова заради нещо, а въпреки всичко и най-вече – въпреки вас.

* Текстът е на служител в МВР, публикуван на една от страниците на СФСМВР, като  са нанесени леки стилистични корекции.

Да си пишеш с министър за търговията със сигурността и подигравката с 50 000 души

Уважаеми министър Цветанов,

 

с изненада разбрахме, но не от писмо изпратено до СФСМВР, а от пресцентъра на МВР, че все пак има някакво обсъждане на исканията на Федерацията, изпратени на 27.07.2012г. до МВР,  в които беше изрично написано, че искаме да започнат преговори по тях. Два месеца по-късно тези преговори са все още химера и научаваме какво се случва и по какъв начин от медиите.

 

Уважаеми Министър Цветанов, във Вашето съобщение пишете, че сте удовлетворен от социалния диалог в МВР, но нека Ви информираме, че социалният диалог, съгласно дефиницията на Международната организация на труда включва:

–  всички форми на обмяна на информация,

–  консултиране,
–  колективно трудово договаряне и
– механизми за съвместно вземане на решения, основани на различни процедури, между правителствата, представителите на работодателите и работниците по въпроси, отнасящи се до икономически и социални политики от общ интерес.

 

Информирането на социалните партньори посредством пресцентъра на Министерството НЕ Е социален диалог и именно поради това искаме да Ви попитаме от какво точно сте удовлетворен?

В същото това Ваше обръщение, което не благоволихте да ни изпратите, преди да го разпространите сред медиите е написано, че порционът е увеличен със 100%, но никъде не е упоменато за каква сума става въпрос. В случая си говорим за порцион за служителите в МВР, който е увеличен от 30 лева на 60 лева на месец, което Министър Цветанов е от 1 лев на 2 лева на ден. Бихме искали да Ви попитаме, какво точно може да се купи с тези 2 лева на ден и ако е възможно да направите списък с примерни менюта, заведения за хранене и хранителни магазини, в които тази сума ще бъде достатъчна за задоволяване на нуждите на един служител в МВР, като вече знаем къде да очакваме Вашия отговор – не в писмо до СФСМВР, а на сайта на МВР.

Информацията, че в последните няколко месеца полагате усилия за увеличаване възнаграждението  на служителите в МВР по никакъв начин не е достигнала нито до синдикалните организации, които ги представляват, нито до тях самите. Именно затова се налага социалните партньори да Ви напомнят, че имате ангажименти  към Вашите подчинени, един от които е информиране, консултиране и гарантиране на тяхното участие в процеса на вземане на решения, които Вие към настоящия момент не сте изпълнил.

Не сте изпълнил и ангажимента си да изпратите протокол от проведената среща на 22 август 2012г. на СФСМВР, което намираме за изключително притеснително. Смятаме, че един месец за изготвяне на протокол е повече от достатъчен и започваме да смятаме, че неговата липса представлява опит за ограничаване достъпа ни до информация. Това, министър Цветанов, е в противоречие с доста нормативни актове и със Споразумението между СФСМВР и МВР.

Изключително интересен е аргументът Ви, че очертаването на периметър около полицейския служител, който не бива да бъде прекрачван, би внесло непоправимо объркване в правната практика. Ако бяхте прочели писмото, в което излагаме предложенията си за законодателни промени, вероятно щяхте да установите, че изобщо нямаме предвид подобен “периметър”.  Впрочем, може би наистина не е зле да се запознаете с документите, които адресираме до Вас. По-добре късно, отколкото…

Аргументирането на Вашия отказ да бъде разрешена втора работа на служителите в МВР с  „няколко-месечен експеримент, направен преди 17 години, и приключил с незавидни резултати” е най-малкото несериозно.  Преди 17 години е имало и местни избори, които са завършили с незавидни резултати за много общини, които днес – 17 години по-късно, са с много добре развита инфраструктура и качество на живот.  Следвайки логиката, която Вие използвате, никога не би трябвало да се борим за свободата си и да се примирим да сме роби, защото имаме експеримент, направен през 1876 г., завършил с незавидни резултати за българските революционери.

 

Уважаеми министър Цветанов,

Ние ще спрем да анализираме думите написани от Вас или някой Ваш подчинен в отговор на нашите искания.

Ще спрем да си говорим с Вас през медиите и социалните мрежи.

Отказваме се да Ви убеждаваме, защото Вие не искате да бъдете убеден, че само в  диалога и в колективните преговори, могат да се изчистят противоречията, да се постигнат взаимно приемливи компромиси и да се открие онази пресечна точка на интереси, която да спомогне за придвижване напред и въвеждане на различни форми на гъвкавост и сигурност.

Уважаеми министър Цветанов, ще получите нашия отговор на 23  и 24 септември 2012г.

Надяваме се, че поне тогава ще имате достойнството и смелостта да застанете до нас и да ни обясните защо социалният диалог се превърна в медиен такъв и кога ще започнете да се държите като министър на вътрешните работи, а не като председател на ПП „ГЕРБ”?