За „мишките“ и за „лъвовете“

Александър Владов

След всичко, което четох, не само не се разубедих, да  остана член на СФСМВР, а дори напротив – реших,че ще се боря с двойни сили за това за което се бори Федерацията, защото знам, че това ще е правилно.

С тези редове, които пиша искам да изкажа благодарностите си към СФСМВР и към колегите от моята смяна. Защо ли? Ами, защото в СФСМВР ни посрещнаха с отворени обятия, дадоха ни да разберем, че там всички сме равни и че всеки който иска да се бори, ще бъде насърчаван, а не спиран, и както каза Радка Павлова „пуснат в боя“. Това се случи на срещата ни с комисар Николов-бях на нея като представител на СФСМВР, а още нямах членска карта.

Да благодаря за посрещането и приемането ни в 73-то дружество на Илия Кузманов, Благой Ванкин и Радмил Георгиев.

Враговете биха казали-как няма да ви посрещнат,като се махате от „Огнеборец и отивате там“.

„Не!“, бих им отговорил аз, защото си личи по поведението на хората. Достатъчно е да ги погледнеш и да разбереш, че те знаят какво вършат.

Защо искам да благодаря на смяната си, ли? Защото ние сме 13 човека, а действаме като един -така и взехме решение и преминахме всичките в редиците на СФСМВР. Да, цялата смяна! Едва ли има друга пожарникарска смяна, в която всички да са членове на СФСМВР в цяла БГ/а може би и полицейска/.

Нарекоха ни предатели, но защо? Точно хората от моята смяна ходихме на всички стачки /тогава като представители на „Огнеборец“/, точно ние там скачахме най-много, но..нищо. Когато направихме дружество в моята работа, председател стана офицера на нашата смяна. След една година нямаше никаква свършена работа от него и ние направихме второ дружество. Председател, бе човек от друга смяна, но аз и моите колеги отидохме там и офицера ни остана сам. То бе сръдни, занятия, рязане на пожарогасене, какво ли не, но никой от нас не се изплаши. След серия от скандали и  несвършена работа, решихме да вземем нещата в свои ръце-първо бях предложен да бъда в една комисия по проверки /без значение за какво/. В последния момент не станах, защото председателят на Огнеборец /добре познаващ ме/, предложи свои хора /макар, че един от тях не искаше/. Те бяха избрани и той продължи да контролира нещата.Тогава решихме да напуснем „Огнеборец“ -най-лесно бе да не бъдем от никой /както  сториха много колеги/, но ние искахме да се борим и затова след дълго разузнаване на синдикатите /то има ли други/решихме: СФСМВР е нашият избор!

Да видяхме,че и тук са свалени двама от предишните председатели, но точно това ни зарадва /всяко стадо да гони мършите си/. И така без разногласия дойдохме в голямото семеиство на СФСМВР. Последиците: шок и ужас в г-н Еленков, звънене на офицера ни да пита-защо и кои сме ние? След това звънене на колегата Веселин Павлов /познавате го всички,активен е във форума/ да го пита как така сме го предали? Каза дори, че ще идва да ни иска обяснение-ама на нас не ни пука, а той се скри не дойде, дори ми трият публикациите в Пожарникарския форум. Е, стига съм ви досаждал. Казвам „чао“ на Мишките и благодаря на ЛЪВОВЕТЕ от 02 смяна на Летище София.

А за СФСМВР-не ви се натягам с тези думи по-горе – тук сме, за да си помогнем взаимно. Получат ли се случаи като този с Галентинчо или видим, че СФСМВР не работи за общата кауза, приключваме и с Вас-НО ЗНАМ ЧЕ ТОВА НЯМА КАК ДА СЕ СЛУЧИ!

 

За нас

 

Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) е най-голямата полицейска синдикална организация в страната. Основана е през февруари 2009 година, непосредствено след спонтанните полицейски протести от края на 2008 година. В момента в СФСМВР членуват над 7 000 служители на МВР – както държавни служители, така й лица, работещи по трудово правоотношение, заети във всички направления на дейност на МВР.

Основна цел на СФСМВР е отстояването и защитата на основните социално-икономически и трудови интереси и права на членовете си в сферата на труда, трудовата заетост, трудовите и служебни отношения, социалното и здравно осигуряване, безопасността, подпомагането, осигуряването на високо жизнено равнище и професионална реализация при спазване Конституцията на Република България, действащото национално и европейско законодателство, конвенциите на Международната организация на труда и други международни споразумения, по които Република България е страна, както и на разпоредбите на Устава на СФСМВР.

СФСМВР се обявява решително срещу корупцията, дефицита на социален диалог и незаинтересоваността от състоянието на системата за вътрешна сигурност в страната.